Submissions

Author Guidelines

Изисквания към авторите

Текст. Приемат се текстове на български и английски език с резюме съответно на английски и български език. Резюмето е в обем не по-малък от 1/10 от основния текст и представя всички основни аспекти на разглеждания обект или тема.

Няма ограничения за големината на текста и броя илюстрации. Същите са по преценка на автора и следва да бъдат в разумен обем и количество. Структурата на работата се задава от автора. Редакционната колегия и рецензентите предлагат корекции, които се дискутират с автора. Съдържанието на работата се дава в началото. Когато изследването е придружено от каталог, същият е след основния текст.

Текстовете се предават в Word, формат doc(x), шрифт Times New Roman, 12 pt, с използване на единична разредка и двустранно подравняване. Употребата на допълнително форматиране (Bold, Italic и т.н.) е желателно да се избягва. Курсив се използва при термини: пример – opus mixtum, lorica segmentata, terminus post quem. Удебеляване (bold) се допуска при изреждане на сектори, квадрати, сгради и т.н. или за смислово обособени части от текста. Бележки под линия – използва се автоматично номериране, с последователна номерация за целия текст.

Илюстрации. Приемат се качествени фотографии и графични изображения – снимки, планове, разрези, изгледи, графични представяния на артефакти и т.н. Илюстрациите могат да бъдат вмъкнати в текста или организирани в табла след текстовата част, според желанието на автора и по преценка на графичния дизайнер. Всички графични заснемания трябва да съдържат линеен мащаб. Плановете, изгледите и стратиграфските разрези задължително трябва да са снабдени с линеен мащаб, означение на географската посока и надморска височина (кота).

Изображенията се предават като отделни файлове с поредна номерация, съответстваща на подредбата им в текста. Минималната резолюция за снимки е 300 dpi, а за графични изображения – 400 dpi във формати jpg, jpeg или tif, tiff. В текстовата част (основен текст и резюме) илюстрациите се обозначават с малка буква (обр., табло, fig., pl.), а в текста към съответния образ – с главна (Обр., Табло, Fig., Pl.).

Текст към образите. Предава се като отделен файл на български и английски език. Съдържа конкретна информация за всяка отделна илюстрация. Описания на номерирани елементи от стратиграфски разрези, планове, обекти върху географски карти и др. се дават в текста към съответния образ, а не вмъкнати в изображението. Описания на стратиграфски пластове и елементи от планове, при които е използван щрих и/ или различни символи (за представяне на камъни, керамика, въглени и т.н.) са вмъкнати в съответното изображение. Допуска се и смесено използване на двата подхода при една и съща илюстрация.

Авторски права. Всеки автор е лично отговорен за спазване на авторските права върху използваните илюстративни материали. След текста на всяка илюстрация в скоби се посочва лично име (съкратено) и фамилия на носителя на авторското право, предхождани от символа ©. При публикация на оригинални графични и фото илюстрации от археологически проучвания носител на авторското право е научният ръководител на съответното проучване. Репродуциране на публикувано графично или фото изображение се указва, като след текста, в скоби, се изписва по/ after следвано от референция към съответния източник: пример (по Георгиев 2003, 14, обр. 3; after Smith 2010, 24, fig. 12).

Референции. В основния текст референциите са в скоби по модела автор, година, страница: пример (Иванов 2000, 26). При двама автори се изписват фамилните им имена, разделени от запетая, следвани от годината на публикацията, страницата и илюстрацията (Георгиев, Димитров 2003, 145 – 147, обр. 12). При трима и повече автори се изписва фамилията на водещия автор следвана от „и др.“ (за заглавия на кирилица) или „et. al.“ (за заглавия на латиница): пример (Кацаров и др. 1915, 24; Petrov et al. 1976, 35). Две и повече референции в текста се разделят с точка и запетая и се подреждат хронологически, освен ако логиката на текста не изисква друга последователност: пример (Миятев 1932, 23; Димитров 1946, 76). При съвпадение на фамилните имена, езика на публикацията и годината на издаване на двама и повече автори, референцията в текста съдържа и съкратеното лично име на автора, добавено след фамилията: пример – (Иванов, М. 2003, 19; Иванов, Р. 2003, 12).

Използвана литература. След основния текст се дава списък на цитираните публикации, озаглавен Литература. Авторите се подреждат по азбучен ред, като първо се изписват имената на кирилица, след това на латиница и накрая на друга азбука (гръцка, арабска и др.). Две и повече публикации от един автор се подреждат в хронологическа последователност от най-ранната към най-късната. Няколко публикации на един и същ автор, излезли на един и същ език, в една и съща година, се означават с добавяне на малка буква на кирилица (а, б, в) или латиница (a, b, c) след годината на издаване: пример – Иванов 2010а; Иванов 2010б; Jones 1988a; Jones 1988b. Автори с една и съща фамилия се подреждат по азбучен ред на личните имена.

Пример:
Иванов 1906: Й. Иванов. Северна Македония. София, 1906.
Иванов 1999: Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София, 1999.
Иванов 1954: Т. Иванов. Римска мозайка от Улпия Ескус. София, 1954.

Монографични трудове се изписват по следния начин: фамилия на автора и година на издаване в болд; две имена на автора (първото съкратено), заглавие на публикацията и място на издаване, разделени от точка; година на издаване, отделена със запетая. Когато цитираната монография е част от поредица, наименованието на поредицата се дава в скоби след заглавието и преди мястото на издаване.

Примери:
Маджаров 2009: М. Маджаров. Римски пътища в България. Велико Търново, 2009.
Динчев 2006: В. Динчев. Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (Разкопки и проучвания, 35). София, 2006.
Schmid 1993: D. Schmid. Die römischen Mosaiken aus Augst und Kaiseraugst (Forschungen in Augst, 17). Augst, 1993.

Наименованията на периодични издания и поредици не се съкращават. Изписването на публикациите е по следния модел: в болд – фамилия и година на издаване, отделени с двоеточие; име и фамилия на автора/ите, заглавие на публикацията, следвани от точка; мястото на публикуване се въвежда с дълго тире; следва наименованието на периодичното издание, том, година и страници, отделени със запетая.

Примери:
Андреева 2013: П. Андреева. Неокорски градове в провинция Тракия. – Археология, 54, 1, 2013, 31 – 42.
Филов 1915: Б. Филов. Император Траян и днешните български земи. – Известия на българското археологическо дружество, 5, 1915, 177 – 206.
Върбанов, Класнаков 2018: В. Върбанов, М. Класнаков. Находка от денари от с. Драганци, Бургаско. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 14, 2018, 67 – 88.
Венелинова и др. 2011: С. Венелинова, М. Гюрова, Ц. Попова, П. Зидаров. Археологически разкопки на халколитната селищна могила при с. Иваново, Шуменско. – Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 2011, 73 – 77.

Статии и студии в акти от конгреси, конференции, сборници, каталози и енциклопедични издания се изписват по следния начин: в болд – фамилия и година на издаване, отделени с двоеточие; име и фамилия на автора/ите, заглавие на публикацията, следвани от точки; името на сборника се въвежда с дълго тире, следвано от В: или In: (за издания на латиница) и изписване на името/имената на редактора/ите или съставителя/ите, придружено от (ред.), (съст.), (ed./ eds.); следва наименование на изданието/сборника, място на издаване, годината и страниците, отделени със запетая.

Примери:
Думанов 2008: Б. Думанов. Римското ювелирство в Мизия и Тракия. – В: Р. Иванов (ред.). Археология на българските земи, 3. София, 2008, 97 – 118.
Шалганов 2016: К. Шалганов. Археологическо проучване на терена на Ларгото (пл. „Независимост“) в София, 2009 – 2011 г. – В: Н. Кирова (ред.). Сборник в памет на Магдалина Станчева (Сердика – Средец – София, 6). София, 2016, 36 – 44.
Минчев 2019: Ал. Минчев. Мозайки от „Сградата на Антиопа“, Марцианопол. – В: М. Иванов, В. Кацарова (ред.). Усет за разкош. Римски мозайки от България (Национален археологически музей, Каталози, 17). София, 2019, 90 – 97.
Katsarova 2021: V. Katsarova. Thermae or Praetorium in Serdica. – In: M. Raycheva, M. Steskal (eds.). Roman Provincial Capitals under Transition. Proceedings of the International Conference held in Plovdiv 04 – 07.11.2019. (Sonderschriften des Österreichischen Archäologischen Instituts, 61). Wien, 2021, 157 – 178.
Patrich 2016: J. Patrich. The Early Christianization of the Holy Land – The Archaeological Evidence. – In: O. Brandt, G. Castglia (eds.). Acta Congressus Internationalis Archaeologiae Christianae, Romae (22 – 28.09.2013). Costantino e i Costantinidi. L’innovazione Costantiniana, le sue radici e i suoi sviluppi (Studi di antichità Cristiana, 66). Citta del Vaticano, 2016, 265 – 294.

Съкращения. Препоръчително е избягването на съкращения в текста. Допуска се употребата на общоприети в българския език (например др. – други, т.е. – тоест) и специализираната археологическа литература съкращения на: мерни единици (дка, ха), географски посоки (И, З, С – Ю, E, W, N – S), културно-исторически периоди (РБЕ, КЖЕ, LBA), държавни институции, университети, музеи (МК, МРРБ, СУ, НАИМ, РИМ, АМ), географски понятия (р. – река, м. – местност, о. - остров) и селищни категории (гр. – град, с. – село, общ. – община, обл. – област), научни степени и академични длъжности (д-р, д.и.н., ас., гл. ас., доц., проф., чл. кор., акад.). При използването на имена в текста, винаги се изписва съкратено и първото (лично) име.

Мерни единици. Мерните единици мм/ mm (милиметър), см/ cm (сантиметър), м/ m (метър), км/ km (километър), г/ g (грам), кг/ kg (килограм), л/ l (литър) се изписват без точка и на кирилица, и на латиница. При предаване на размери до 1 см се използва милиметър (мм/ mm) за основа; за размери между 1 и 9 см се използва сантиметър (см/cm); за размери над 10 см се използва метър (м/ m) (пример – 15 см = 0,15 м; 26 см = 0,26 м; 50 cm = 0.50 m – за английски); за размери над 999 м се използва километър (км/ km). При описание на артефакт/ структура и т.н. с размери, изискващи различни означения, се използва единна мерна единица според логиката на измервания обект или по предпочитание на автора (пример: тухла с размери 33 х 32 х 4 см или 0,33 х 0,32 х 0,04 м). За размер, съответстващ на пълен метър, след съответната цифрова стойност не се добавя 0 или 00, разделени от запетая (2 м, а не 2,0 м или 2,00 м): пример 2 х 5 м, 1,40 х 3 м. Изписване на надморската височина (кота) е с точка между стойностите на метрите и сантиметрите: пример – кота 536.27, кота 203.13.

Други изисквания. Изписването на векове може да бъде в съкратен или развит вид, като избраното от автора се спазва в целия текст. В българския текст вековете се обозначават с латински цифри, а в английския – с арабски: I в./ век, IV в./ век, 3rd c./ century, 5th c./ century. Времеви периоди, противоположни географски посоки, времеви и пространствени отношения се предават чрез дълго тире с интервали: пример II – IV в., X – XIII в., 2nd – 4th c., 10th – 13th c., И – З, С – Ю, N – S, E – W, 120 – 135 г., 430 – 410 г. пр. н. е., 5 – 6 м и др.

Символи: за обозначаване на номер се използва №, като поредните номера се отделят с дълго тире и интервали: № 1 – 5. За температурни означения се използва градус (º): 90 ºC, 105 ºF; за географски координати – 40°09'53" с. ш., 34°53'15" и. д. / 40°09'53" N, 34°53'15" E.

Кавички – в българския текст отварящите кавички са долу, а затварящите – горе: пример „Книга“; в английския текст кавичките са само горе: пример “Book”.