Submissions

Author Guidelines

All papers must contain: abstract (in English), title, author(s), affiliation (in Bulgarian and English), keywords (in Bulgarian and English), text, list of references, figures, list of figures, summary (in Bulgarian). The papers will be published in English with a summary in Bulgarian, but texts in another language with a summary in English or in Bulgarian are also allowed. Three separate files should be submited containing respectively: the text of the article with abstract and keywords, the summary and the list of figures. Files must be named in Latin with the author’s name and the corresponding content for the file (Ivanov_TEXT, Ivanov_SUMMARY, Ivanov_CAPTIONS). The images to the text are named in Latin with the name of the author and the sequence of the image (Ivanov_Fig_1, Ivanov_Fig_2, etc.). In case tables, plates and appendices are included, their naming should be done as follows: for tables (Ivanov_Table_1), for plates (Ivanov_Plate_1), for appendices (Ivanov_Appendix_1).

The texts are formatted in MS Word with font Times New Roman, Regular, 12 pt. Explanatory notes are indicated by an index in the text and are written below the line in Italics, 10 pt. Figures are indicated in the text as round brackets (fig. 6). In the case where there are more than one image for the same figure, they are indicated with numbers, which are added after two dots (fig. 6: 1, 3, 6 – 9), or with letters (fig. 6a), and are not separated by a comma (fig. 6, a). For more than two figures, they should be separated by a comma as follows (fig. 1, fig. 2, fig. 9). If there is a catalogue to the main text, the catalogue numbers are marked as follows: Cat. No. 1, Cat. Nos. 1 – 30.

The references in the text are presented according to the Harvard System: in parentheses in the text are written the author’s last name, year of publication, comma, page(s) and / or figures(s). In the case of a single author, the last name, the year of publication, and the pages are given (Ivanov 2008, 15). In the case of two authors, the surnames of the two authors are written, separated by a comma, the year, the pages and / or the figures: (Ivanov, Georgiev 2008, 45 – 48, fig. 3). In the case of multiple authors, the name of the lead author is given et al. (for titles in Latin) and и др. (for Cyrillic titles): (Ivanov et al. 2008,  34 – 45; Иванов и др. 2008, 45 – 47).  Two or more references are separated by a semicolon (;): (Ivanov 2008, 2; Georgiev 2009, fig. 4).

After the main text of the paper, a list of references is attached in alphabetical order, presenting first the authors in Latin, then in Cyrillic, and then in other alphabets (for example Greek). The publications in each group are arranged in alphabetical order of surnames. If there is more than one reference per author, they should be sorted in ascending order – from the earliest to the latest year. When more than one publication for a certain year is cited per author, small Latin or Cyrillic letters are added to the year of the publication without a space. The names of the periodicals are not abbreviated. If the monograph is published in a series, the title of the series and the corresponding volume are written in brackets after the title. If an article is cited in a thematic collection or in a volume of a certain series, its title is preceded by “– In:” or „– В:“, respectively.

Examples:

For books: Hayes 1992: J. Hayes. Excavations at Saraçhane in Istanbul, Vol. 2. The Pottery. Princeton, 1992.

Велков 1956: В. Велков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV – VI в.). Проучвания и материали. София, 1956.

For books as part of series: Avissar, Stern 2005: M. Avissar, E. Stern. Pottery of the Crusader, Ayyubid, and Mamluk Periods in Israel (IAA Reports, 26). Jerusalem, 2005.

Бонев 1988: А. Бонев. Тракия и Егейския свят през втората половина на II хилядолетие пр. н. е. (Разкопки и проучвания, 20). София, 1988.

Publications in scientific journals: Kuleff, Djingova 2001: Iv. Kuleff, R. Djingova. Archaeometric investigation of sgraffito ceramics from Medieval Bulgaria. – Archaeologia Bulgarica, 3, 2001, 71 – 82.

Велков 1956а: В. Велков. По някои проблеми на късноантичното село. – Исторически преглед, 5, 1956, 94 – 107.

Георгиев, Ангелов 1952: Г. И. Георгиев, Н. Ангелов. Разкопки на селищната могила до Русе през 1948 – 1949 г. – Известия на Археологическия институт, 18, 1952, 119 – 194.

Publications in thematic collections: Armstrong 1992: P. Armstrong. Zeuxippus derivative bowls from Sparta. – In: J. M. Sanders (ed.). Philolakon: Lakonian Studies in Honour of Hector Catling. London, 1992, 1 – 9.

Велков 1958: В. Велков. Към въпроса за езика и бита на траките през IV в. от н. е. – В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София, 1958, 731 – 741.

Publications in conference proceedings: Waksman 2012: Y. Waksman. The First Workshop of Byzantine Ceramics discovered in Constantinople/Istanbul: Chemical Characterization and Preliminary Typological Study. – In: Atti del IX Congresso internazionale sulla ceramica Medievale nel Mediterraneo (Venice, 23 – 27 November, 2009, Italy). Firenze, 2012, 147 – 151.

Chapters or parts of monographs: Bikić 2015: V. Bikić. Hronološki, tehnološki i stilski okviri gleđosane keramike u Srbiji: primer manastira Studenice. – In: M. Popovic (ed.). Manastir Studenica. Arheološka otkrića, Beograd, 2015, 340 – 364.

Николова 1974: Я. Николова. Налчета. – В: К. Миятев, Д. Ангелов, С. Георгиева, Т. Герасимов (ред.). Царевград Търнов. Дворецът на българските царе през Втората българска държава, 2. Керамика, битови предмети и въоръжение, накити и тъкани. София, 1974, 302 – 308.

Publications in “Archaeological discoveries and reports”: Пенчева, Николаева 2007: Е. Пенчева, М. Николаева. Археологически проучвания на средновековното селище в м. Петрова нива, Историко-археологически резерват Сборяново – Археологически открития и разкопки през 2006 г. София, 2007, 551 – 552.

All non-Latin titles must be transliterated. For automatic Latinization of Cyrillic texts it is preferable to use the following site:

https://2cyr.com/?7

Examples:

Йорданов 2011: Ст. Йорданов. Средновековният Червен. 100 години проучване. – Известия на Регионален исторически музей – Русе, т. XIV. Пространства на Дунавската цивилизация. Русе, 2011, 10 – 30. [Yordanov 2011: St. Yordanov. Srednovekovniyat Cherven. 100 godini prouchvane. – Izvestiya na Regionalen istoricheski muzey – Ruse, t. XIV. Prostranstva na Dunavskata tsivilizatsia. Ruse, 2011, 10 – 30]

Овчаров 1993: Т. Овчаров. Външна украса на средновековните търновски църкви (XIII – XIV в.). – Приноси към българската археология, т. II. София, 1993, 88 – 91. [Ovcharov 1993: T. Ovcharov. Vanshna ukrasa na srednovekovnite tarnovski tsarkvi (XIII – XIV v.). – Prinosi kam bulgarskata arheologiya, t. II. Sofia, 1993, 88 – 91]

Σίνος 2013: Σ. Σίνος. Η αρχιτεκτονική του καθολικού της Μονής της Παντάνασσας του Μυστρά. Αθήνα, 2013. [Sínos 2013:  S.  Sínos.  I arkhitektonikí tou katholikoú tis Monís tis Pantánassas tou Mistrá.  Athína, 2013]

The list of figures should be presented in a separate file. The explanatory descriptions must be short and clear, marked as fig. The lists submitted in English will be translated into Bulgarian at the expense of NAIM. It is obligatory to indicate the authorship of all figures and images. If the figures/images are published for the first time and are the work of the author/s of the paper or his colleague, they should be marked as follows: Author: V. Grigorov / Photo: V. Grigorov, Drawing: V. Grigorov. If the figure has already been published, in brackets after the explanatory note to the figure should be indicated the publication from which the relevant bibliographic reference is taken with the name of the author, year, pages and number of the figure. For example: (after Garam 2002, fig. 35).

The summary should be as informative as possible, but short, without bibliographic references, but with reference to the relevant illustrations. The size of the summary depends on the volume of the main text and the importance of the issue, but should not exceed 1/6 of the main text.

The figures must be quality images with a minimum resolution of 300 dpi: photos, drawings and graphics in TIFF, JPEG format. Graphic illustrations should have a linear scale and, if necessary, add north and legend to the symbols. Figures that are inserted into text files (.doc or .rtf) or submitted / merged in PDF format are not accepted.

Other formating rules:

1. The spelling of centuries in the English text is in Arabic: 2^nd – 6^th c.
2. Abbreviations of the units of the international SI system. They are written without a dot mm (millimeter), cm (centimeter), m (meter), km (kilometer), g (gram), kg (kilogram), l (liter); as well as: sq. m / m² (square meter), sq.km / km² (square kilometer), etc.
3. A period is used for the decimal sign: 0.45 m.
4. An En dash (–) is written with a space before and after it, and is used to indicate approximation or distance in time and space. Examples: 5 – 6 years, 681 – 1018, 4^th – 6^th c., 1970s – 1980s, 2.50 – 3 m, etc.
5. Graphic versions of the quotation marks for the English (“”) and the Bulgarian („“) text. Example: „Съборна“ / “Saborna”

Use of symbols

1. For the number: Pit No. 1, Graves Nos. 5 – 30 (single symbol, interval, value).
2. For a percentage (%): 1.5 % (value, interval, symbol). It is also allowed to write without a space between the value and the symbol: 1.5%.
3. For degrees:

 - For temperature values. Example: 100° C, 212° F (value, interval, degree symbol, Latin letter designation for the respective scale – C (Celsius), F (Fahrenheit); Non-spacing: 100°C is also allowed).

- For geographical coordinates. Example: 43°08'48" N, 26°48'45" E (value, degree symbol, value, symbol for minutes, value, symbol for seconds, interval, abbreviation / north latitude (N) symbol, comma, interval, value, degree symbol, value, symbol for minutes, value, symbol for seconds, interval, abbreviation / east longitude symbol (E). The use of decimal degrees is also allowed: 41.40338 N, 23.17403 E.

 УКАЗАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ

Материалите трябва да съдържат: абстракт (на английски език), заглавие, автор/и, афилиация (на български и на английски), ключови думи (на български и на английски), текст, списък с цитираната литература, илюстрации, опис на илюстрациите, резюме (на български език). Материалите ще се публикуват на английски език с резюме на български, но се допускат също и текстове на друг език с резюме на английски или на български. В три отделни файла се предават: текст на статията с абстракт и ключови думи, резюме и опис на образите. Файловете трябва да се именуват на латиница с името на автора и съответното учочнение за съдържанието на файла (Ivanov_TEXT, Ivanov_SUMMARY, Ivanov_CAPTIONS). Образите към текста се именуват на латиница с името на автора и поредността на образа (Ivanov_Fig_1, Ivanov_Fig_2, etc.). При наличие на таблици, табла и приложения, наименуването им следва да се извършва по следния начин: за таблици (Ivanov_Table_1), за табла  (Ivanov_Plate_1), за приложения (Ivanov_Appendix_1).

Текстовете се форматират в MS Word с шрифт Times New Roman, Regular, 12 pt. Обяснителни бележки се обозначават с индекс в текста и се изписват под линия в курсив, 10 pt. Илюстрациите се обозначават в текста като обр. в кръгли скоби, напр. (обр. 6) и fig. за английския текст, напр. (fig. 6). Съставните изображение на образа с цифри се обозначават с цифри, които се добавят след две точки, напр. (обр. 6: 1, 3, 6 – 9) (fig. 6: 1, 3, 6 – 9), а при тези с букви (обр. 6а, fig. 6a), а не се отделят със запетая (обр. 6,а, fig. 6,a). При повече от два образа, те се отделят със запетая по следния начин (обр. 1, обр. 2, обр. 9) и (fig. 1, fig. 2, fig. 9) съответно.

При наличие на каталог към основния текст, каталожните номера се обозначават по следния начин съответно на български и на английски език: кат. № 1, кат. № 1 – 30, Cat. No. 1, Cat. Nos. 1 – 30.

Цитирането на използваната литература в текста се представя по „Харвардската система“: в кръгли скоби в текста се изписва фамилното име на автора, годината на публикуване, запетая, страницата/ите и/или илюстрацията/ите. Когато авторът е един, се изписва фамилното име, годината на издаване, страниците, прим. (Иванов 2008, 15). Когато авторите са двама, се изписват фамилиите на двамата автори, разделени със запетая, годината, страниците и/или изображенията: (Иванов, Георгиев 2008, 45 – 48, обр. 3). Когато авторите са повече от двама, се дава името на водещия автор и др. (за заглавия на кирилица) и et al. (за заглавия на латиница): (Иванов и др. 2008, 45 – 47; Ivanov et al. 2008,  34 – 45). Две и повече референции се разделят с точка и запетая (;): (Иванов 2008, 2; Георгиев 2009, обр. 4).

След текста на статията се прилага списък на цитираната литература по азбучен ред, като първо се представят авторите на кирилица, после на латиница, а след това на други азбуки (напр. гръцка). Публикациите във всяка група се подреждат по азбучния ред на фамилните имена. Ако на един автор са цитирани повече заглавия, те се подреждат по възходяща градация – от най-ранната към най-късната година. Когато на един автор са цитирани повече от една публикация за определена година, към годината на изданието без интервал се прибавят малки кирилски или съответно латински букви. Наименованията на периодичните издания не се съкращават. Ако монографията е публикувана в поредица, след заглавието в скоби се изписват наименованието на поредицата и съответният том. Ако се цитира статия в тематичен сборник или в том от определена поредица, преди заглавието му се поставя „– В:“ или съответно „– In:“.

Примери:

Самостоятелни книги: Велков 1956: В. Велков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV – VI в.). Проучвания и материали. София, 1956.

Hayes 1992: J. Hayes. Excavations at Saraçhane in Istanbul, Vol. 2. The Pottery. Princeton, 1992.

Когато книгата е част от поредица: Бонев 1988: А. Бонев. Тракия и Егейския свят през втората половина на II хилядолетие пр. н. е. (Разкопки и проучвания, 20). София, 1988.

Avissar, Stern 2005: M. Avissar, E. Stern. Pottery of the Crusader, Ayyubid, and Mamluk Periods in Israel (IAA Reports, 26). Jerusalem, 2005.

Публикации в научни списания: Велков 1956а: В. Велков. По някои проблеми на късноантичното село. – Исторически преглед, 5, 1956, 94 – 107.

Георгиев, Ангелов 1952: Г. И. Георгиев, Н. Ангелов. Разкопки на селищната могила до Русе през 1948 – 1949 г. – Известия на Археологическия институт, 18, 1952, 119 – 194.

Kuleff, Djingova 2001: Iv. Kuleff, R. Djingova. Archaeometric investigation of sgraffito ceramics from Medieval Bulgaria. – Archaeologia Bulgarica, 3, 2001, 71 – 82.

Публикации в тематични сборници: Велков 1958: В. Велков. Към въпроса за езика и бита на траките през IV в. от н. е. – В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София, 1958, 731 – 741.

Armstrong 1992: P. Armstrong. Zeuxippus derivative bowls from Sparta. – In: J. M. Sanders (ed.). Philolakon: Lakonian Studies in Honour of Hector Catling. London, 1992, 1 – 9.

Публикации в сборници от конгреси и конференции: Waksman 2012: Y. Waksman. The First Workshop of Byzantine Ceramics discovered in Constantinople/Istanbul: Chemical Characterization and Preliminary Typological Study. – In: Atti del IX Congresso internazionale sulla ceramica Medievale nel Mediterraneo (Venice, 23 – 27 November, 2009, Italy). Firenze, 2012, 147 – 151.

Глави или части от книги: Николова 1974: Я. Николова. Налчета. – В: К. Миятев, Д. Ангелов, С. Георгиева, Т. Герасимов (ред.). Царевград Търнов. Дворецът на българските царе през Втората българска държава, 2. Керамика, битови предмети и въоръжение, накити и тъкани. София, 1974, 302 – 308.

Bikić 2015: V. Bikić. Hronološki, tehnološki i stilski okviri gleđosane keramike u Srbiji: primer manastira Studenice. – In: M. Popovic (ed.). Manastir Studenica. Arheološka otkrića, Beograd, 2015, 340 – 364.

Публикации в АОР: Пенчева, Николаева 2007: Е. Пенчева, М. Николаева. Археологически проучвания на средновековното селище в м. Петрова нива, Историко-археологически резерват Сборяново – Археологически открития и разкопки през 2006 г. София, 2007, 551 – 552.

Всички заглавия, които не са на латиница задължително се транслитерират.

За автоматично латинизиране на кирилските текстове за предпочитане е да използвате следния сайт:

https://2cyr.com/?7

Примери:

Йорданов 2011: Ст. Йорданов. Средновековният Червен. 100 години проучване. – Известия на Регионален исторически музей – Русе, т. XIV. Пространства на Дунавската цивилизация. Русе, 2011, 10 – 30. [Yordanov 2011: St. Yordanov. Srednovekovniyat Cherven. 100 godini prouchvane. – Izvestiya na Regionalen istoricheski muzey – Ruse, t. XIV. Prostranstva na Dunavskata tsivilizatsia. Ruse, 2011, 10 – 30]

Овчаров 1993: Т. Овчаров. Външна украса на средновековните търновски църкви (XIII – XIV в.). – Приноси към българската археология, т. II. София, 1993, 88 – 91. [Ovcharov 1993: T. Ovcharov. Vanshna ukrasa na srednovekovnite tarnovski tsarkvi (XIII – XIV v.). – Prinosi kam bulgarskata arheologiya, t. II. Sofia, 1993, 88 – 91]

Σίνος 2013: Σ. Σίνος. Η αρχιτεκτονική του καθολικού της Μονής της Παντάνασσας του Μυστρά. Αθήνα, 2013. [Sínos 2013:  S.  Sínos.  I arkhitektonikí tou katholikoú tis Monís tis Pantánassas tou Mistrá.  Athína, 2013]

Описът към образите се предава на отделен файл. Пояснителните надписи трябва да са кратки и ясни, обозначават се като Обр. и съответно Fig. Предадените на български описи ще бъдат преведени на английски за сметка на НАИМ.

Задължително е обозначаването на авторството на всички образи към статията. Ако образите се публикуват за първи път и са дело на автора на статията или негов колега, следва да се обозначат по следния начин:  Автор: В. Григоров/ Снимка: В. Григоров, Рисунка: В. Григоров, Author: V. Grigorov/ Photo: V. Grigorov, Drawing: V. Grigorov. Ако образът вече е публикуван, в скоби след обяснителната бележка към образа следва да се обозначи публикацията, от която е взет и съответната библиографска справка с име на автор, година, страници и номер на образа. Например: (по Garam 2002, fig. 35)/(after Garam 2002, fig. 35).

Резюмето трябва да е максимално информативно, но кратко, без цитиране на литература, но с позоваване на съответните илюстрации. Размерът на резюмето зависи от обема на основния текст и значимостта на проблематиката, но не трябва да надвишава 1/6 от основния текст.

Илюстрациите трябва да са качествени изображения с минимална резолюция 300 dpi: снимки, рисунки и графични планове във формат TIFF, JPEG. Графичните илюстрации трябва да имат линеен мащаб, а когато е необходимо, да се добави север и легенда на обозначенията. Не се приемат илюстрации, които са вмъкнати в текстовите файлове (.doc или .rtf) или са предадени/обединени в PDF формат.

Други правила за изписване

1. Предаване на собствени имена от чужди езици. Изписват се на кирилица чрез транскрипция (Balzac – Балзак), транслитерация (Siegburg – Зигбург), по традиция (Paris – Париж), или в оригинал, когато става въпрос за широко известни такива (Google, Yahoo). Допустимо е в скоби паралелно да се добавя и оригиналното изписване на чуждия език.
2. Изписване на епохи и периоди: Античност, Късна античност, Средновековие, Ранно средновековие, Възраждане и др.
3. Изписването на векове в българския текст e с латински цифри, а в английския – с арабски. Пример: I – III в. / 2^nd – 6^th
4. Съкращения на мерните единици от международната сиsтема SI. Изписват се без точка и на кирилица, и на латиница: мм / mm (милиметър), см / cm (сантиметър), м / m (метър), км / km (километър), г / g (грам), кг / kg (килограм), л / l (литър); както и: кв. м / м² (квадратен метър), кв. км / km² (квадратен километър) и др.
5. Изписване на „и с ударение“ (ѝ): въвежда се с клавишна комбинация Shift + клавиша за буквата й/ь/х.
6. В българския текст за десетичен знак се използва запетая, а в английския – точка. Пример: 0,45 м / 0.45 m
7. Непунктуационно използване на тире (–). В тези случаи тирето (за разлика от дефиса – съединителната чертица) се изписва с интервал преди и след него, и се употребява при означаване на приблизителност или разстояние във времето и пространството. Примери: 5 – 6 г., 681 – 1018 г., IV – VI в., 70 – 80-те г., 2,50 – 3 м и др.
8. Изписване на дати и срокове. Пример: 01.2008 – 31.12.2010 г.
9. Графични варианти на кавичките за българския („“) и английския текст (“”). Пример: „Съборна“ / “Saborna”.
10. Изписване на съотношение между величини: 1:5000, 1:2 500 000.
11. Използване на твърд интервал. За да не се разкъсват избрани думи или словосъчетания, може да се поставя твърд интервал: посочва се мястото, където искаме да създадем такъв и се въвежда следната клавишна комбинация: Ctrl + Shift + Space. 

Използване на символи

За номер (№). Пример: яма № 1, гробове № 5 – 30 (единичен символ, интервал, стойност).

1. За процент (%). Пример: 1,5 % (стойност, интервал, символ). Допуска се също и изписване без интервал между стойността и символа: 1,5%
2. За градус (°). Примери:

• За температурни величини. Пример: 100° C, 212° F (стойност, интервал, градусен символ, обозначение с латинска буква за съответната скала – C (Целзий), F (Фаренхайт); Допуска се също и изписване без интервал: 100°C.
• За географски координати. Пример: 43°08'48" с. ш., 26°48'45" и. д. / 43°08'48" N, 26°48'45" E (стойност, символ за градус, стойност, символ за минути, стойност, символ за секунди, интервал, съкращение/символ за северна ширина (N), запетая, интервал, стойност, символ за градус, стойност, символ за минути, стойност, символ за секунди, интервал, съкращение/символ за източна дължина (E). Допуска се също и използването на десетични градуси: 40338 N, 23.17403 E.

Често използвани съкращения

При първото използване названието се изписва разгърнато, а при следващите може да се даде в съкратена форма.

Примери:

РБЕ – Ранна бронзова епоха

РЖЕ – Ранна желязна епоха

КБЕ – Късна бронзова епоха

КЖЕ – Късна желязна епоха

ПБЦ – Първо българско царство

ПБД – Първа българска държава

ВБЦ – Второ българско царство

ВБД – Втора българска държава

АМ – Археологически музей, напр. АМ – Пловдив / АМ (Пловдив)

НАМ – Национален археологически музей, НАМ – София / НАМ (София)

ИМ – Исторически музей, напр. ИМ – Батак / ИМ (Батак)

РИМ – Регионален исторически музей, напр. РИМ – Бургас / РИМ (Бургас)

НИМ – Национален исторически музей, напр. НИМ – София / НИМ (София)

Министерства, институции, университети – МК, МРР, НБУ, ПУ „Паисий Хилендарски“, СУ „Св. Климент Охридски, ЦДА, НАИМ – БАН

АКБ – Археологическа карта на България

АИС АКБ – Автоматизирана информационна система на АКБ

УПИ – урегулиран поземлен имот

АПИ – Агенция „Пътна инфраструктура“

НКЖИ – Национална компания „Железопътна инфраструктура“

АМ – автомагистрала

Други съкращения

пр. Хр. – преди Христа

сл. Хр. – след Христа

пр. н. е. – преди новата ера

г. – година

в. – век

И – изток

З – запад

С – север

Ю – юг

И – З / изток – запад, С – Ю / север – юг (при означаване на отношения между понятия и обекти, или на направление, се изписват с дълго тире с интервали)

СИ – североизток, СЗ – северозапад, ЮИ – югоизток, ЮЗ – югозапад (-ен, -на -но)

н. в. – надморска височина

дка – декар

ха – хектар

р. – река

м. – местност

с. – село

гр. – град

общ. – община

обл. – област

т.нар. – така наречен

т.н. – така нататък

др. – други

д-р – доктор

гл. ас. – главен асистент

доц. – доцент

проф. – професор

Съкращения на английски

E – east, W – west, N – north, S – south